На първият учебен ден тази година нямаше питка с мед и сол, нито здравец и менче с вода. Занятията се провеждат виртуално. Така семейства, които живеят далеч от Трой и Плимут имаха възможността да запишат децата си на училище. Всички ученици получиха нови учебници и тетрадки.  

На добър път по пътя на знанието! 

На около 30 минути от летище Детройт, в Кентън, живее Жанина Николаева със съпруга си Михаел и двете им дъщери Виктория - на 5 години и София на 3 години. Вики обича да танцува, а София да си хапва. Запознахме се на българския пикник през август. Ето цялото семейство до българското знаме, а за другите снимки научете от разказа на Жанина.
 

На снимката в ляво: с пандата бебе Орион, която осиновихме на 8 месеца в Ченгду - регион в Китай известен като единственото място в света, където се отглеждат и развъждат мечки панди 
На снимката в дясно: На пазар в Тайланд - the floating market
  

В Мичигън се преместихме през лятото на 2017, а преди това живеехме в Ел Пасо, Тексас на границата с Хуарес, Мексико. Преди Тексас живеехме и работихме в Токио, Япония. Аз прекарах там повече от 6 прекрасни години, а Михаел - четири. 

Животът в Азия е несравним с този в  Европа и западните страни. На Изток духовността доминира, а материалните блага са само “наш придружител на земята”. Житейска философия, която на мен лично много ми допада и с която днес и благодарение на йогата аз се идентифицирам напълно. С йога се занимавам усилено от май 2007 г. и това е моя подарък към самата мен от престоя ми в Азия. Това духовно пътуване започна за мен именно там в Бали и Индия.

Освен йогата, аз и съпруга ми имаме безбройни спомени и приятелства не само от времето в Токио, но и от престоите ни в Китай, Тибет, Индия, Тайланд, Индонезия, Филипинските острови, Хонгконг, Макао, Бали и в още много други райски кътчета в Азия. С Михаел, който е роден и израснал близо до Щутгарт се запознахме в Германия преди 11 години на едно парти. Аз точно се бях върнала от Япония. Годината беше 2009. Допаднахме си веднага и се оженихме три години по-късно в родния ми град Стара Загора и сключихме църковен брак в църквата, в която аз съм кръстена. Родителите ми Виолета Кочева по професия медицинска сестра и баща ми Симеон Кочев - военнослужещ бяха изключително щастливи.

Напуснах родината си на 18 г., за да уча в Германия. След като завърших руската езикова гимназия в Стара Загора с английски и руски език желанието ми беше да замина за Америка и там да следвам. За съжаление обаче нито имах стипендия, нито финансовите възможности за тази страна и промених плановете си. Насочих се към Германия, където обучението все още беше безплатно с ясната мисъл, че ще трябва отново да уча език. Кандидатствах, приеха ме и ми бе дадена една година, за да науча немски език и да започна следването си. Живеех в немско семейство и това много ми помогна с езика. Взех всички изпити за 6 месеца и започнах следването си през есента на 1998г. 

За да се издържам финансово в Германия, работех на няколко места - във фабрики за хранителни продукти, като детегледачка и като помощник на научни сътрудници в университета, както и на ректора. Беше ми дадена уникалната възможност да преработя текста на една от книгите на ректора „Einführung in die Betriebswirtschaftslehre“ (Introduction in the Business Administration), за да я направя достъпна за чуждестранните студенти.

Завърших International Business Studies (IBS), специалност "Международен мениджмънт" през есента на 2003 г. Дипломата ми работа беше 6-месечно сътрудничество между унивеситета и фирмата Бош (Bosch).След дипломната работа, която написах във Варшава и Москва ми беше предложена работа. Бош е германска група от компании, водещ световен доставчик на технологии и услуги в областта на автомобилните и индустриални технологии, на потребителски стоки, строителни и опаковъчни технологии.

Всичко това е част от миналото ми.

Владея шест езика, обичам работата си и обожавам да прекарвам време с Вики и София. Преди COVID-19 всички много обичахме да пътуваме. В следствие на епидемията и стоенето в къщи някои от нашите навици се промениха. Сега сме предимно на трамплина в двора, правим йога, готвим, танцуваме, правим първи стъпки в градинарството или просто се глезим на домашна СПА.️

В къщи говорим на немски, а навън се говори английски и на децата им липсва българската среда. За мен е много важно Виктория и София да знаят за корените си и от къде са тръгнали родителите им, за да им предоставят това добро настояще днес. Те трябва да говорят на български език, за да общуват с роднините си в България и за да се докоснат доколкото е възможно до българската култура. Затова вкъщи се празнуват Баба Марта и Коледа с българските традиции и гозби. На Великден у дома се обединяват двата свята - Западния и Източния и се уважават две различни традиции, които децата обожават. На Запад Великденските яйца се крият и търсят в двора, а по българската традиция се борим с тях. 

Ако е рекъл Господ и ако пандемията отмине до следващото лято, плануваме ваканция в България за кръщенето на София.

Пожелавам на всички българи в Детройт да не забравят родината си, да запазят и предадат на децата си този силен и борбен български дух, който на мен досега винаги ми е помагал и ме е съхранил до ден днешен.

 

Въпросите зададе: Даниела Начева