Отбележете Деня на жената 8 март
по един специален начин!

Заповядайте на една незабравима вечер с вкусно хапване, танци и музика!
Теменуга Жекова и оркестър "Гурбетчии" ще се погрижат за Вашето страхотно настроение.
Те ще изпълнят българска народна, Балканска и забавна музика!
Теменуга Жекова е била солистка на оркестър "Канарите".
Очакваме ви!
Вход: $35 (след 3 март: $40)
За деца от 12г.-16г -$10
Ще се предлага вкусна българска скара: $16
Торта "Гараш": $4 с предварителна заявка
Ако искате да си поръчате вечеря, обадете се до 3 март! Тези, които си поръчат вечеря и се обадят първи ще имат запасени места до сцената.
Очакваме вашите обаждания на телефон: (248) 802-6947 Нели

"Ластовѝче, граматѝче, 
на ти бѐло и чървѐно,
дай ми сѝно и зелено!"

Стихчето, свързано с обичая "Мартѐнки" е от книгата на Лабро Королов "Дрено̀вени. Разцвет и разорение на едно село в Южна Македония".

Отбелязването на 1 март с връзване на мартеница от пресукани бели и червени вълнени или копринени конци е един от забранените обичаи в Егейска Македония след установяването на гръцка власт в областта. Заклеймен от Патриаршията като български, еретичен и варварски, той постепенно отмира, въпреки, че старците все още си спомнят за него, тъй като, подобно на употребата на диалекта ни, той се изпълнява само в дома от най-възрастната жена, която връзва на пръстчето или на китката на децата мартеничката, която е направила сама от домашна прежда. Едва в последното десетилетие, някои от забранените обичаи като Мартенки, Дудул, Лазарки и др., както и народните песни на диалект са представяни като част от гръцкия традиционен фолклор.

Егейска Македония. Фотографски архив на Κωνσταντίνος Μάνος.
Домашно изработена мартеница на ръката на момиченцето.

Майчина Сълза 
Уж рано беше тръгнала сълзата,
от село в Панагюрският Балкан,
а още прекосяваше земята,
една земя като човешка длан...

От майчини сълзи в простора,
една си майка, милата, избра.
Сама да тръгне, посред хора,
далеч към чуждата земя.

Детето учеше в чужбина,
в сърцето майчино, тъга пълзи.
Ах, колко майчин плач из таз Родина...
По тъмно кой ли ти брои сълзи?..

С благословия тръгна днес сълзата,
и премени се, че е път далеч...
От мама късче скъта от тъгата,
парче от българска омайна реч.

И мина суша и реки, морета.
Компасът беше майчиният зов.
Очичките на майчицата клета,
а във водата й се къпеше любов…

И стигна в Лондон. Уморена, кална,
и кацна там… на щерката...Към шест…
А тя в очичките я сложи жално,
и каза: -Мама пак е плакала нощес!

То-Времето… така ще продължава….
А майките… така ще ги боли...
И някой ден потоп ако ще става,
ще е от изплаканите майчини сълзи...

Красимир Димитров /Кресто Миров/