Даниела Начева 

            Струва ми се много отдавна, когато група приятели в състав Дани, Вили, Митра, Нора и Бистра, се ентусиазирахме и започнахме да мислим върху идеята за българско училище. Всъщност на Даниела и Велеслав Начеви дължим основната заслуга да имаме днес Български Културен Център и функциониращо българско училище с над 60 деца и тази организация да работи и да се развива вече 10 години! „Офисът“ ни се намираше под ябълката в техния двор. Тази ябълка е свидетел на безброй приятелски срещи и разгорещени дискусии. Под тази ябълка се раждаха всички онези идеи, които подхранваха реализацията на проекта „Роден език и култура“, под чието крило започна тази дейност. Благодарение на тази програма и на труда на всички нас, които се бяхме захванали с това дело се постави началото на модел за българско училище в чужбина, който на практика и до днес работи много добре. Разбира се нищо от това нямаше да се случи, ако не бяхте вие, мили сънародници, които подкрепяхте това начинание и помагахте с каквото може, но най-вече, доверихте ни се с вашите деца! Благодарни сме и на тези, които не ни поддържаха и ни критикуваха, защото това ни сплоти още повече и ни показа необходимостта да продължим заедно, фокусирани над основната идея и да вярваме в успеха. Тази идея има много проста философия, че ако не знаеш от къде идваш няма как да разбереш накъде отиваш. Това е вярно за всички хора, но е от изключително значение за тези, които живеят далеч от родинта. С моето семейство сме в САЩ повече от 20 години. Със съпругът ми, Милко, имаме две прекрасни дъщери с почти 10 години разлика помежду им. Когато голямата ни дъщеря порастваше тук нямяше българско училище. Нямяше и много български деца на различни възрастови групи, както е сега. Събираниятя на българската общност бяха основно по повод най-големите ни национални и християнски празници. За нея основното познание за българския език и култура дойдоха от семейството ни и от честите дълги пътувания до България. Безценно време, което даде прекрасен резултат! Един ден тя споделя следното:
            „Имам чувството, че в мен живеят двама души: единия е силно свързан с българската ми страна, а другия е американче, защото аз тук пораснах и приятелите ми са тук, живота ми е тук. На мен ми е много трудно да реша коя съм.“
            Тогава сякаш за пръв път разбрах колко са объркани децата ни заради емигрантския ни живот. По същото това време бяхме започнали дейността на центъра и училището и ми стана ясно, че всяко едно дете ще си задава този въпрос рано или късно, но поне няма да търси отговора самичко. В този смисъл аз съм щастлив човек, защото бях част от неуморния екип на българския културен център и училище „България“ от самото начало. Рецептата за успех е в това, че създадохме здраво приятелство помежду си, вярваме си и сме честни в делата си и всички, които участват в организацията са съпричастни на общата идея. Аз няма да изброявам какво е постигнато през тези 10 години. То е на лице, а и в архива всичко е отбелязано. Това, което искам да споделя е удовлетворението, което ме изпълва всеки път, когато сме заедно с вас, когато виждам ентусиазма, с който учителите преподават на децата, когато на училищните концерти всяко дете грее нагиздено в красива българска носия и чака с нетърпение да покаже на всички какво е научило, като видя засмяните лица на родителите и гордите баби и дядовци, че виждате ли, внучето ще знае за България и ще може да се разбира с тях, когато усетя топлото отношение, щом се спра при нашия „Баб-състав“  за сладка раздумка в кафенето, че да си обменим по някоя рецепта и да си кажем по някой виц......Обичам като ни гостуват български артисти и изпълнители, защото ни подарят мъничко от онази емоция, която ни кара да се веселим или да си поплачем заедно по наш си, български начин! Виждате ли, мили приятели, как скромното ни българско училище и културен център ни дават усещането за дом в чуждата страна. Дават ни възможност да запазим идентичността си, да научим децата си от къде са корените им и да сме заедно, една общност, да споделяме нашите успехи, радости и болки и да си помагаме. Нашите деца сигурно няма да научат перфекто български език и история, но приятелствата, създадени в българското училище са завинаги. Всеки път, когато те се хванат на едно кръшно нашенско хоро сърцата им ще туптят в едно с българските ритми. Те винаги ще знаят кои са и смело ще вървят напред, уверени, а не раздвоени! Щастлива съм, че малката ни дъщеря имаше привилегията да посещава нашето българско училише и да научи толкова много неща в клас, заедно с другите български деца. Това в къщи няма как да се постигне. Не се съмнявам, че един ден това дело ще бъде продължено от младите родители, чиито деца сега започват училище. Няма по-хубаво нещо от това да има приемственост и развитие на започнатото от нас. Да вярваме в успеха още дълги години занапред, за да може всяко българче да знае какво означават думите на Вазов:
            „......Син съм на земя прекрасна, син съм на юнашко племе!“
 
Бистра Макнева

Снимки от концерта за 24 май, 2010 г.
 

 

 

 

 

---

Our hospital was full with COVID-19 patients on ventilators in ICU and as a physical therapist I was responsible to turn them in prone position for 18 hours and 6 hours in supine. This protocol I was following for 3 consecutive days with each patient that was appropriate per doctors. Prone position helps with increasing their lung volume, redistribution of perfusion, recruitment of dorsal lung regions and a more homogeneous distribution of ventilation. Most of my patients were on ventilator for ~2-4 weeks, totally independent individuals prior to that age 35 to 62 years old.
Most of them after extubation continued physical therapy and required 2 person assist just to sit up at edge of bed and stand up barely able to take 1-2 steps with a walker. They needed at least 1-2 weeks of therapy to be able to walk normal like before, some will required longer but the good news is they will be able to return home with their family.
Please all stay safe.
Daniela Kelliker, DPT, Ascension Macomb Oakland Hospital
(на снимките: Даниела е в ляво) 

  

Симеон Бонев
 

 

Димитрия Начева
 

Росица Димитрова

Гора от свещи и шоколадов молив като за даскалица!