Copy
View this email in your browser
Септември 2019 г.
Бележка на редактора
Снимка: Нели Николова, На остров Бали

Сутрините захладняха и май без връхна дрешка не може. Все се чудя защо през лятото в офисите е толкова студено, а може да се спести енергия.
С чудни домати се похвали Венелин, но и в други градини изобилието е налице. Вижте снимките по-долу.  
Традиционният български пикник премина в забавления за малки и големи, студена бира, вкусна скара, музика и танци. Специална благодарност за Брус Саган - гъдулка, който дойде от Ан Арбър и Джон Карзон - гайда от Ливония. 
Септември започва с различни изяви една след друга: 
На 14 септември е откриването на българското училище от 9:30 часа. Приемат се заявления на имейл info@BulgariansinDetroit.com. Формите са приложени по-долу и на сайта www.BulgairansinDetroit.com. На база на записаните ученици ще се сформират класовете. 
Интересна и поучителна е статията от Дина Мишев за посещението на семейството й в България. Вместо порасналите ви деца, които посетят България да чакат келнер, който знае английски език, запишете ги на българско училище - ще се научат да четат и пишат и ще са ви благодарни след години.  
На 15 септември български танци ще бъдат представени на фестивал в Трой. Подкрепете българското от 17:00 -17:30 ч. Детайлите са по-долу.   
На 21 септември е концерта на Борис Дали, а на 22 септември - концерт с народна музика от ансамбъл BULGARIKA със солист Донка Колева. 
На 12 октомври - за първи път в Детройт ще има БЪЛГАРОТЕКА със съвременна музика и народни танци и гости-танцови групи от Чикаго и Торонто.  
На 12 октомври църквата "Свети дух" в Sterling Heights  отбелязва 100 годишен юбилей и на празненството ще присъства Митрополит Йосиф от Ню Йорк. Пълната програма вижте по-долу в изданието. 

На добър час на всички ученици и учители!

 Даниела Начева
info@BulgariansInDetroit.com

Българският пикник в снимки 


Още един пикник е в историята с благодарност за Брус - гъдулка и Джон - гайда, помощниците на масата, на всички, които донесоха храна, на майсторите Георги Ангелов и Вили за вкусната скара, на момчетата - футболисти, на тези, които скачаха на ластик, на фотографа Таня, на бармана Петър и на всички гости.
До нови срещи!




Българското училище започва на 14 септември  


Можете да се запишете за новата учебна година като попълните Форми за регистрaция и ги изпратите на info@BulgariansinDetroit.com. Училище "България" е регистрирано към Министерството на oбразованието и издава свидетелства за завършено обучение. 


Български народни танци ще бъдат представени на фестивала в Трой на 15 септември от 17:00 до 17:30 ч.
Troy Daze Admission and Park info – $3 admission, кids under 5 are FREE. Free parking, shuttles from Zion Christian Church at 3668 Livernois Rd, Troy, MI 48083.

Bring the family to Troy Daze and experience all family-friendly fun! Troy Daze is located at the Troy Civic Center (3425 Civic Center Drive, Troy, MI 48083).

 Богата е реколтата в градината на Илияна и Митко от Southfield

 

Домат - салата в градината на Венелин и Мая от Novi

Български розов, превъзходен израснал щастливо в Мичиган


 


Чудна градина!  

В градината на леля Фатме от Трой е цветно и слънчево. Поздравления!


Концерт на Борис Дали на 21 септември



Приятелска среща с Българотека


Танцова школа “Българика“ и приятели, кани всички желаещи на приятелска среща и съвместна Българотека с танцови школи и групи от Канада, Детройт и Чикаго.
Нова българска музика и народни танци за любители и напреднали.
Специални гости:
Соня Мембреньо, Чикаго
Съвместни организатори: "Хопа-Тропа, "Златна Тракия" - Торонто, Канада, "На Хорото" - Торонто, Канада, Танцова формация "Виванов" -  Чикаго, "Българика" - Чикаго, "Извор" - Детройт 
За контакти: 586-215-6553 Велеслав Начев, info@BulgariansinDetroit.com

100 годишен юбилей на
 православната църква "Свети Дух"  


SATURDAY OCTOBER 12, 2019

4:45 PM ENTRY AND VESTING OF THE METROPOLITAN JOSEPH

Archimandrite Gregory presents Cross and greets His Eminence. Bulgarian young ladies present flowers and a folk song as a welcome. Council President Dr. Fecko presents bread and salt and a word of greeting. 

PROCESSION ENTERS THE CHURCH AND HIS EMINENCE GOES TO THE CHAIR

VIGIL SERVICE BEGINS AT 5:00 PM

METROPOLITAN JOSEPH DELIVERS A SERMON AT THE END OF THE SERVICE

Community enters Maroni Hall for reception for His Eminence 6:15 PM

BLESSING OF THE MEAL BY HIS EMINENCE METROPOLITAN JOSEPH

Bulgarian Community sponsors a festive meal during which we will meet and greet.

Metropolitan Joseph. Metropolitan Joseph will address the community at the end of the meal.

Music and folk dancing will follow the meal

SUNDAY OCTOBER 13, 2019

8:00 AM PREPARATION, 3RD AND 6TH HOURS PRAYERS BEFORE HOLY COMMUNION

CONFESSIONS WILL BE HEARD FROM 8:30 AM – 9:20 AM

9:30 AM HIERARCHICAL DIVINE LITURGY

HIS EMINENCE WILL PREACH AT THE END OF THE DIVINE LITURGY

12:15 PM

100TH ANNIVERSARY BANQUET TO BE SERVED IN MARONI HALL

WELCOME BY ARCHIMANDRITE GREGORY AND DR. PAUL FECKO

THE BLESSING OF THE MEAL METROPOLITAN JOSEPH

VARIOUS SPEAKERS WILL ADDRESS THE COMMUNITY

ADDRESS BY HIS EMINENCE METROPOLITAN JOSEPH

THE PRAYER OF DISMISSAL BY ARCHIMANDRITE GREGORY

Поздрав


  

Елиот и Кладия са вече семейство Георгиеви. Честито!
Запознават се по Фейсбук и продължават връзката си със среща в Кърджали. Щастливи са и майките им Силвена Манолова и Златка Караджова. 

Sound Portraits from Bulgaria:
A Journey to a Vanished World


Out on November 1st, we are thrilled to announce the upcoming release of Sound Portraits from Bulgaria: A Journey to a Vanished World, an astounding collection of traditional Bulgarian singing and playing, recorded in 1966-1979 by documentarian and musicologist Martin Koenig. At age 27, Koenig arrived in Bulgaria for the first time with letters of recommendation from Alan Lomax and Margaret Mead, determined to study the folk dances of rural communities throughout the country. As an introduction to this music, we've put together a sampler Dances of Sound Portraits from Bulgaria which highlights many different dances Koenig encountered and recorded while he was travelling. 

As he traveled, absorbing the culture and speaking with the people he encountered, Koenig became captivated by the earthy and ancient, yet very much alive, music he heard all around him. He recorded the music he was exposed to, and took photographs of not only dancers, but the village singers and musicians as well as those going about their daily lives around these hotbeds of creative expression. He made multiple trips to Bulgaria over a 13-year period, preserving the sounds of a way of life that has largely vanished due to industrialization, technological shifts, and emigration, telling the story of a rich rural lifestyle that was changing rapidly during the middle of the last century. 


Koenig writes in his introductory essay, this music and culture “should not be forgotten, as it reveals a dimension of strength and beauty in the human spirit that we, in our longing, may not even know we are missing.” Much of this music went unheard for over 50 years, but now Smithsonian Folkways is sharing it with the world. The collection is housed in a large format art book featuring intimate and candid photographs taken during his travels that chronicle the beauty and complexity of life for the musicians, dancers, and artisans he met, as well as recollections by Koenig, and notes on the music by several leading American and Bulgarian scholars in both English and Bulgarian. We've been working hard to make this collection as beautiful as can be, and we can't wait to share it with you. 
 
The reedy bagpipes, ecstatic and drone-centric singing, and odd-metered rapid-fire dances featured on Sound Portraits from Bulgaria paint a vivid picture of a multi-faceted culture that sat at the crossroads of Europe and the Middle East.  One piece included here, recorded by Koenig and his colleague Ethel Raim in a classroom in downtown Smolyan in 1968, is the haunting folk tune “Izlel e Delyu haidutin” as sung by Valya Balkanska. In 1977 this recording was chosen by Carl Sagan to be included on the famed Golden Record that sits inside the Voyager spacecraft, currently being hurdled at forty-thousand miles per hour outside our solar system.  

Pre-order your copy today.

Баща ми напуска България, когато е на 14 г. и близо 70 години по-късно я посети

отново с американското си семейство


Пловдив, построен на шест хълма в равнината между Средна гора и Родопите, е първият български град обявен за Европейска столица на културата. Това е годишно обозначение, давано от Европейския съюз, за да се подчертае многообразието на изкуствата и културите. Пловдив е един от най-старите постоянно населявани градове в Европа.
Обикаляйки града, едвам се сдържам да не заплача от благодарност, учудване и щастие. На екскурзия съм (която не съм и подозирала, че ще се случи) със семейството си: баща ми, мама, брат ми и аз посещаваме страната, в която е роден баща ми. Той е живял там до 14-годишната си възраст и когато влиянието на комунистическата партия нараства, успява да избяга заедно с няколко членове от семейството си.  
Емоциите ме следват 200 км. североизточно от Пловдив до Велико Търново. Тук седнахме в заведение с голяма тераса с изглед към внушителния паметник на Асеневци - четири огромни конника застанали около 30-метров меч – и с болярска бира в ръце, ние единодушно се съгласяваме, че този град трябва да бъде следващата европейска столица на културата.

Велико Търново е бил столица на страната в продължение на няколко стотин години и център на културата в Европа през Средновековието. (Можем да наречем града само Търново, така както правят повечето местни жители. „Велико“ е добавено към името на града едва през 1965 г.)
Търново е първият български град, за който пише списание National Geographic; статията е публикувана през октомври 1907 г. Историята на града започва преди пет хилядолетия с неговите калдъръмени пътища, къщи, покрити с червени керемиди и малки дюкяни, наредени като в стръмен амфитеатър, създаден от рязките завои на река Янтра.

Възстановяване на миналото

В нашата градска къща в Америка нямаше много българска култура, но имаше баница, традиционно българско тестено изделие и уроци вечер по български език от баща ми за по-малкия ми брат и мен. Моята майка, родом от Балтимор, САЩ, която обичаше да експериментира в кухнята, никога не спря да пече баници, но обучението ми по български завърши една вечер, която бях във втори клас и казах на баща ми: „Това е твоят език, а не моят.“


Снимка: Карта на България с обозначение на Пловдив. (Chris Alcantara)
 
Докато е живял в България, баща ми никога не е ходил в Пловдив или Велико Търново. Семейството му е живяло в Периловец, малко село в северозападния край на страната, близо до границата с Румъния и днешна Сърбия. Той е ходил само до Видин, пристанищен град на река Дунав на около 30 км от селото с каруца, теглена от волове Бельо и Сиво, което е отнемало цял ден. 
Велико Търново е на 350 км от селото му. Пловдив е с около 30 км още по-отдалечен. Баща ми е учил за богата история на двата града в училище, но никога не му е минавало и през ум, че ще ги види лично.

През 2003 г., когато бях на около 25, прекарах две седмици в България с баща си, но стояхме повече в родното му село. Първата ми среща с всеки втори братовчед, семеен приятел и бивш съсед, който не беше избягал от страната и който не говореше английски, започваше с усмивка. Усмихвах се, като се надявах, че това е извинителен начин, тъй като не знаех български език и баща ми им обясняваше, че нямам идея какво са ми казали.
Може би баща ми не е трябвало да слуша 7-годишната си дъщеря да се оплаква от уроците по български език. Все още си представям колко е боляло „това е твоят език, а не моят“ и че има смисъл да започна да го уча, когато поискам. Само дето никога не го направих. До 2003 г. можех само да рецитирам първите седем букви от азбуката. Всяко ново запознаване пораждаше чувството за вина пред баща ми.


Снимка: Велико Търново (Мишев)

Пътуването приключи с това, че свързах имената на тези далечни членове на семейството с лицата им и видях къде е израснал баща ми. След като баща ми е напуснал България, къщата на семейството му е била разрушена и на нейно място беше построена едноетажна сграда за кметство на селото. Кладенецът, от който той е носил вода и дърветата, по които се е катерил, все още са там. 

Изминаха петнадесет години. Баща ми и аз бяхме преминали през брутално, но успешно лечение на рак. Той навърши 82 години и аз реших, че искам да се върна. Започнах да подготвям пътуване до България вече като по-зрял пътешественик, но все още не можех да говоря български. Брат ми Робърт и майка ми, които никога не бяха посещавали страната, бързо обявиха, че идват и те. „Трябва да направим супер завръщане за татко, за да може той да сподели родното си място и корени с американското си семейство“, каза майка ми. "Просто трябва да бъдем всички заедно!"
Поръчах специални блузи с дълги ръкави, на гърба на които имаше надпис по идея от логото на музикалната група „Гънс ан Роузис“: Хани и Рози – Мишеви в България (Hons and Roses – The Michevs do Bulgaria). Хaн (Hon) е популярен термин в Балтимор, умалително от скъпа (honey), а България е добре известна с розовия си парфюм. 
Турнето на „Хонс и Рози“ включваше Пловдив и Търново и завърши с Периловец и срещи с роднини.

Вино, бира и история

Като столица на културата, Пловдив е първата ни спирка. Първата ни дестинация е входа на Стария град откъм площад „Джумаята“. Само местни жители, собственици на магазини и гостите на няколкото малки хотели могат да се движат по тесните калдъръмени улички, защитени от ЮНЕСКО. Наоколо има къщи, построени през 19-ти век в красив български възрожденски стил. (По онова време данъците се изчислявали по размера на приземния етаж – така че той бил правен възможно най-малък, а горните етажите са много по-широки).
Когато пристигнахме в хотел „Евмолпия“ – това е било името на града като тракийско селище през късната бронзова епоха (1200 - 500 г. пр.н.е.) ни предложиха местно сирене и вино. Археологически данни показват, че в този район е отглеждано грозде и е произвеждано вино повече от 3000 години. Днес има над 20 винарни с лозови насаждения в рамките на един час път с кола от Пловдив.


Снимка: Пловдив. Градът е построен на шест хълма. Гости на града се събират на Небет Тепе, хълма на стражите, за да гледат залеза. (Дина Мишев)

В хотел „Евмолпия“ опитвам червено вино, направено от местния сорт грозде мавруд. Тежко е и вкусвам дъх на череши и къпини. На разположение са и местни видове шардоне, мерло и каберне совиньон.
В съседство със Стария град, изоставен в миналото, но сега предпочитано място за разходки е „Капана“ - лабиринт от тесни, криволичещи улици. Бързо се губим, но това е нормално. На един ъгъл е хотел „Хипстър“ и художествена галерия, в която се продават изделия от филц (вълнен плат). На следващия ъгъл има гигантски графит – отегчен мъж облечен с поло, се вози на алигатор, в чиято уста има диамант във формата на сърце.
Едно от хобитата на майка ми е да опитва различни видове бири. Така че, когато на друга училичка в „Капана“ намерихме бар „Котка и мишка“ с повече от сто вида бири от цял свят и три собствено производство, нямаше как да не спрем. Дегустирайки всяка една от тяхното производство, разбираме, че барът и пивоварната са създадени, за да финансират уебсайт „Под тепето“, поощряващ независимата журналистика, а не само от любов към бирата.
Настаняваме се с нашите напитки на маса отвън, от която можем да гледаме три различни графита, направени със спрей, два бутика, продаващи облекло и аксесоари, три или четири художествени ателиета. Магазинчетата са на долното ниво на цветни дву- или триетажни сгради с гирлянди от малки знаменца между тях. Сградата до нашето кафене е с името „Централен парк“ и е направена така, че да прилича на кафенето с това име от телевизионното шоу „Приятели“. Клиентите пият лате или експресо и говорят на френски, немски, английски и български, почивайки си на дивани и фотьойли.
Българите имат дума за такива хора: „айляк“. Думата е взета от турски и означава, че не правиш нищо. В България айляк има малко по-различен смисъл - тук това се отнася до начин на живот, лесен и безгрижен (обратно на фермерския живот). В България се смята, че пловдивчани практикуват айляк най-добре.

Тъй като местните обичат да са айляк, това е обвявено и за причина за забавянето на обновяването на централния площад в Пловдив, което не беше завършено навреме за церемонията по откриването на столицата на културата през януари. Мисля, че има повече смисъл да обвиняваме римляните или траките: изглежда, че не може да изкопаете дупка в Пловдив без да попаднете на развалина от една от тези цивилизации. Под почти цялата дължина на търговската и пешеходна улица „Княз Александър I“ в центъра на града е Римският стадион, построен в началото на II век, когато градът е бил известен като Тримонциум. Няколко секции от него са разкопани, включително кът за сядане, който можете да видите в подземния етаж на магазина за дрехи H&M и в средата на площад „Джумаята“, колони и северния край на стадиона. За добро или лошо, повечето руини в България са изключително достъпни и тук можете да седнете на същите места, където преди 2 000 години над 30 000 души са се събирали да гледат състезания с колесници.


Снимка: Родителите на авторката в хотел „Гурко“ във Велико Търново, бивша столица на България, постоен на стъмните хълмове над река Янтра. (Дина Мишев)
 
На върха срещу нашия хотел е Античният театър на Филипополис. Построен в края на І век, той е използван в продължение на няколкостотин години, изоставен след пожар и забравен, докато свлачище през 70-те години на миналия век не разкрива част от него. Български реставратори прекарват десет години във възстановяването му и през 1981 г. се отворя отново като амфитеатър, прочут със своята акустика. За съжаление докато бяхме там, нямаше рок концерти, опери или майсторски класове по зумба. Тази есен реставрационните работи върху над 6 000 квадратни метра сложни мозайки в 1800-годишната Епископска базилика трябва да приключат.

Баща ми е изненадан от жизнеността на Пловдив и неговите хора. „Пловдив е модерен европейски град и в същото време е запазил българския си вкус“, каза той. Той разпознава остатъците от бившата комунистическа власт в големите сиви многоетажни жилищни сгради, но харесва, че в центъра на вниманието сега са модерните сгради и новооткритите руини.
В последната ни вечер в Пловдив, майка ми, Робърт и аз се разходихме по улиците на хълм Небет тепе, за да наблюдаваме залеза. Намираме останки от жилища и укрепления, предхождащи раждането на Христос. Ние не сме семейство, което си прави селфи постоянно, но заставайки на развалините на древна стена в края на хълма, щракваме една снимка за спомен.

Приказки за дворци и крава


Снимка: Бащата на авторката, който е роден в България, но напуснал страната на 14 г., гледа към монумента на Асеневци. Склуптората е построена през 1980 г. в памет на 800 годишнината от въстанието на Асеневци, което е довело до освобождаването на страната. (Дина Мишев)

Баща ми знае повече за историята на Велико Търново, отколкото за Пловдив. Руините в Пловдив са открити и проучени, след като той напуска страната. Историята на Търново той научава още в училището в Периловец, което е било само от една стая. Търново е бил столица на страната по време на Втората българска държава (1185-1393 г.), а също и в началото на Третата българска държава през 1878 г., когато България печели свободата си след почти 500 години турско робство.
Баща ми знае имената на някои от бунтовниците от 19-ти век, които Търновският паметник на обесените въстаници почита като борци за независимост от Османската империя. Конституцията, по която се е управлявала страната, когато той се е родил, е изготвена и подписана в бялата сграда във формата на кръст близо до нашия хотел. Днес тази сграда е музей „Възраждане и учредително събрание“. Той ни разказва за руския генерал Йосиф Гурко, чието име носи нашият хотел. Армията на Гурко освобождава Велико Търново от Османската империя на 7 юли 1877 г. Баща ми ни разказва, че четиримата конници на паметника на Асеневци са освободили България от Византийската империя през 12 век, след което са я управлявали като царе през по-голямата част от следващия век.

Дори и без подробностите, които баща ми ни разказа за българските царе, живеещи в разкошните дворци на хълма Царевец, гледката към него от платформа със стъклен под над река Янтра, е впечатляваща.
От дворците не е останало много, а само части от основите. Стената, изградена за укрепване на хълма се е запазила. Наблюдателните кули са реставрирани, а самата стена на места достига 4 метра.


Снимка: През Второто българско царство в Царевец са живяли много български царе и партиарха на Българската християнска църква. Широка стена, дебела на някои места над 3 метра, е заграждала крепостта. (Дина Мишев)

Тръгвайки по улица „Самоводска чаршия“, по която има много ателиета и галерии на местни занаятчии, чуваме за любимата крава на баща ми - Мънинка. Той казва, че тя била известна, тъй като била наградена като производител на мляко и че заради нея баща му, когото брат ми и аз наричахме дедо, отишъл в затвора. "Властите дойдоха за нея и дедо отказа да я пусне, затова го хвърлиха в затвора и семейството трябваше да плати огромен откуп, за да го освободи", казва баща ми.
Докато си говорехме на масата в кафенето с гледка към паметника на Асеневци и потвърждавайки идеята за Търново да бъде следващата европейска столица на културата, благодарих на баща си, че сподели историята си с нас и му казах, че съжалявам, че съм била неразумна във втори клас, когато отказах да уча български език.
За щастие, когато дойде време за поръчваме напитки, барманът говореше английски.

travel@washpost.com
Мишев е писателка, която живее в Джаксън Хол, Уайоминг. Нейният уеб сайт е dinamishev.com. Може да я следвате на Инстаграм @dinamishev.

43230 Hayes Road, Clinton Township, MI 48038
www.nessiefoods.com
(586) 649-7750
За всякакъв вид парти, магазина предлага печено агне, прасе,  домашно приготвена скара (кюфтета, кебапчета, карначета, пилешки пържоли), салати според сезона (млечна, картофена, шопска, бобена, кьопоолу, зелена, руска) и гарнитури, банички, тутманици, баклави, пасти, торти, закуски, пресен хляб, пърленки, питки, кифли и сладки.

Българско бяло вино в Костко



Българско бяло вино Rough Day at Costco, 2343 S Telegraph Rd, Bloomfield Twp, MI 48302!

Български народни танци на конференция в Детройт


 
Ансамбъл "Извор" и деца от българското училище в Детройт бяха специални гости на 98-та годишна конференция на Македонската патриотична организация. Гостите се радваха на танцьорите и си правеха снимки с тях.


 
Recently, a new house bill was passed that will make changes to auto insurance rates and coverage.
 
The changes start taking effect after July 1, 2020, to give insurance companies time to adjust their policies, complete new necessary paperwork and adjust rates to comply with the multiple changes.
 
Your carrier will be sending you correspondence over the next several months to inform you of updates and new choices you will have to change how your policy is set up. Please carefully review any documents you receive from your company, and let us know if you have questions.
 
Thank you,
The Team at Allen Harmon Insurance    
                
VIEW BILL https://www.inscontact.com/public/link/?l=252175&r=v5U8Y_BzFLXAck9kpOXMo64kRTx4f_ssrxkx4dtG0h5FZ2t5r8pY4Q2&v=gFgYukvnZUWCtcOPJrqK-V1k3H3zzXCc-7rV1QzlhUA1       
Можете вече да тествате безплатно neterra.tv за 14 дни.
С промо код bgindetroit получавате 10% допълнителна отстъпка от всички абонаментни планове на www.neterra.tv за българска телезия в Америкa.



Yassen Kraychev - Аttorney
Stoychev & Co Law Office
Skailer 12 Str, 3th floor, Plovdiv 4000, Bulgaria
mobile: +359 883 40 99 88, 
yassenkraychev@gmail.com
https://stoychevco.com/


Ако желаете да поздравите роднина или приятел, да рекламирате нов бизнес или да подкрепите вестника на българите в Детройт, може да направите дарение чрез paypal.me/bulgariansindetroit

Copyright © www.BulgariansinDetroit.com, All rights reserved.
Можете да промените как получавате този вестник като
обновитe вашият профайл или откажете абонамента си тук.

 






This email was sent to <<Email Address>>
why did I get this?    unsubscribe from this list    update subscription preferences
Bulgariansindetroit · 2042 Harned Dr · Troy, MI 48085-1035 · USA

Email Marketing Powered by Mailchimp